Черно мляко

За писането, майчинството и харема вътре в нас. В своята лирична и елегантно написана автобиографична книга "Черно мляко" Елиф Шафак разказва за борбата между изкуството и дълга на жената да бъде майка, която започва да преживява още преди да се омъжи. След раждането на първото си дете писателката изпада в тежка следродилна депресия. По думите ѝ тази депресия я откъсва от единствената страст в живота ѝ, която дотогава е поставяла над всичко - да пише художествена литература. В "Черно мляко" Шафак говори за въображаем "харем от шест малки жени" или дребни Палечки, които по това време открива, че живеят вътре в нея. Всички тези Палечки са проявления на различни аспекти на личността ѝ, които се борят една с друга за надмощие. "Вече познавах четири от тях", пише тя. "Другите две срещах за първи път. Осъзнавах, че ако не беше извънредното положение - следродилната депресия, в която бях изпаднала - никога нямаше да ги видя в нова светлина и те щяха да продължат да живеят в тялото и душата ми, без изобщо да се слушат една друга, като съседи, които дишат един въздух, а никога не се поздравяват любезно". С типичното си сладкодумие и характерен стил Елиф изследва собствените си чувства, представите си за майчинството и разбиранията си за кариерата на страниците на "Черно мляко". На светлинни години от идеала за майка, тя се наслаждава на независимостта си и отказва да пренебрегне страховете си около влиянието на брака и децата върху най-централната ѝ същност, тази на писател. Тя се изправя срещу всяка една част от себе си, срещу шестте Палечки, и съпоставя своя опит към този на други жени писатели. Силвия Плат, Зелда Фицджералд, Вирджиния Улф, Айн Ранд, Симон дьо Бовоар, Дорис Лесинг, Жорж Санд, Луиза Мей Олкът - списъкът е дълъг и никое име не е споменато случайно. И подобно на останалите ѝ творби, и тук Шафак увлича читателите да се впуснат заедно с нея в търсене на отговори на общочовешки и универсални въпроси. "Черно мляко" е оригинална, изпълнена с хумор и прозрения книга - задължително четиво за всички жени, които някога са се чувствали на кръстопът, и за мъжете, които са били до тях в тези моменти. Защото, както пише Елиф, "всъщност ние не сме друго, освен тези разногласия и напрежение, освен трудно постигнатата хармония между взаимно изключващите се страни в характера ни." "Черно мляко" е книгата, която разказва как тя се изправя пред своята вътрешна разноликост и се научава да бъде цялостна.