Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е учреден национален конкурс за поезия, а през годините произведенията му неизменно се радват на огромен читателски интерес и са превеждани на руски, украински, унгарски, италиански и други. Във фокуса на лириката му стоят темите за любовта, страданието и вътрешния свят на човека. Яркият талант, дълбоката душевна енергия и интелектуална искреност, с които се отличава неговият стил, определят заслуженото му място сред доайените на българската литературна класика. Настоящият том е опит за оригинален и изчерпателен начин да се представи творчеството на Дамян Дамянов в неговата пълнота, дълбоки преживявания и непрестанен диалог със себе си.