Понякога разумът от "Любомъдрие на историята" изпада в странно противоречие с нейната загадъчна душа, което не е причина да бъде отречена. Ако някой съвременник се оплаква, че не може да разбере постъпките на предците, то това съвсем не означава, че всички трябва да се откажем от мисловното и духовното общуване с тях. Най - напред нека намерим онова, което ни сближава и хвърля психологически мост между поколенията и ги свързва в обща историческа съдба. Задочното опознаване на добродетелите, нравите и преживяванията на нашите предшественици ще ни позволи да разберем и себе си. Нека се опитаме да се пренесем духовно в други епохи и да проникнем в душите на онези, благодарение на които съществуваме "тук и сега". Понякога съзираме ръка протегната внезапно от миналото и трябва веднага да я поемем, за да схванем какви са били тези, които са имали щастието или нещастието да се родят и живеят преди нас. Психографията на историческите личности прониква под повърхността на описанието на определено събитие и обосновава невидимите скрити причини за неговото разразяване, все още са възможни разкрития, които да преобърнат "отвътре навън" наслоените представи за съдбовни премеждия. Човешката душа вирее в променлива историческа среда, човеците правят историята всеки със своята душевност и особен характер, а решенията често се вземат под напора на страстите. Изследвачът трябва ясно да прецени доколко моралното стремление произвежда психическа енергия, чието въздействие взема връх над физическите сили и материалните условия. Съдбоносната роля на тълпата налага изучаването на нейната психология, за да се обяснят много от бурните и преломени явления в обществото, както и да се разбере каква част от народа тя представлява. Човекът, попаднал сред стихийното множество,е способен на неочаквани от самия него прояви, чийто смисъл ще схванете, ако научите за дълбинните тайни от препоръчваното на любознателните четци "Душесловие на историята".