Всички предчувствия на господин Голядкин се бяха сбъднали напълно. Всичко, от което се опасяваше и което предчувстваше, сега се беше случило наяве. Непознатият седеше пред него: също с шинел и шапка, на собственото му легло, леко усмихнат, примижал и му кимаше приятелски. Господин Голядкин искаше да изкрещи, но не можа; да протестира по някакъв начин, но не му стигнаха сили. Косата му се изправи и той от ужас се свлече в несвяст на мястото си. Впрочем имаше защо. Господин Голядкин позна напълно своя нощен приятел. Нощният му приятел не беше някой друг, а самият той - самият господин Голядкин, друг господин Голядкин, но съвсем същия като него, - с една дума, както се казва, негов двойник във всяко отношение..."Достоевски е преди всичко велик антрополог, изследовател на човешката природа, на нейните дълбини и тайни. Той не е писател реалист, а експериментатор, създател на опитната метафизика на човешката природа." Николай Бердяев "Може да се каже, че Достоевски е единственият руски писател, който сериозно повлия върху идейното развитие на западния свят." С. Л. Франк "Далеч преди Фройд и школата на психоаналитиците Достоевски се потапя в бездната на подсъзнанието и изучава психиката на безумци, маниаци, фанатици, престъпници, самоубийци..." Константин Мочулски
