Книгата е част от поредицата "Библиотека класика" на издателство "Унискорп". В настоящата антология Горити е представена за първи път на българския читател с някои от нейните най-прочути и въздействащи повести и разкази. Историите са в духа на романтизма. Има проклятия, загадки, магии... На места са като легенди, поставени в съвременен контекст. Магическо и призрачно. Говорейки за Хуана Мануела Горити (1818 - 1892), един писател възкликва, че тя "прославя нацията", ала някой по-запознат читател ще се изкуши да попита: коя нация... Понеже три новоосвободени латиноамерикански държави могат с основание да твърдят, че писателката е тяхно национално богатство: Аржентина, Боливия и Перу. И нещо повече: тя участва във войните и на трите държави като защитник на независимостта на техните млади нации. Перото и словото се оказват недостатъчни и тя се включва в самите военни действия. Родена в Салта, близо боливийската граница, напуска Боливия, за да създаде още през 1850 г. свое девическо училище в Лима, където разполага с вероятно най-богатата библиотека на континента. Сред приятелите, с които се среща или поддържа връзка с писма, се нареждат: Едуардо и Рикардо Гутиерес, Хосе Ернандес, Рикардо Палма, Клоринда Мато де Търнър, Мерседес Кабейо де Карбонера, Каролина Фрейре де Хаймес и Тереса Гонсалес де Фанинг. Пътят, който извървява водещата аржентинска писателка на XIX век Хуана Мануела Горити, минава през реалност, спомен, сън и въображение. Произведенията ѝ са не по-малко динамични от нейния живот, а прямотата им замъглява разликите между близко и далечно, като пречупва разстоянията през собственото ѝ усещане за бездомност. Горити има нужда сама да доизмисля своите роля и история - подобно на легенда, отново и отново. Лице в лице с жестоката съдба, изгубила мнозина от близките си, няколко дни преди да завърши земния си път, тя продължава да нанася последните поправки по своите мемоари и сякаш разказва за... самата си смърт. А между отделните откъси на това последно произведение - както и преди - се долавя музикална хармония и го сближава с отвъдното. "Тя е виждала всичко: бойното поле на въоръжените отряди и това на народите; разкъсващите чужди чувства и самотната борба със собствените страсти..." Сантяго Естрада "Една висша чувствителност предава на духа на писателката способността да провижда в неизвестността." Хосе Мария Торес Кайседо
