Големият упадък

Как институциите западат и икономиките умират. Големият упадък на харвардския историк Нийл Фъргюсън е задълбочен и провокативен анализ на ерозията на западните демокрации, която застрашава тяхното бъдеще. Симптомите за напреднала дегенерация са навсякъде: забавящ се икономически растеж, смазващ държавен дълг, задълбочаващо се неравенство, застаряващо население, антисоциално поведение. Какви са причините? Според Фъргюсън институционалният упадък е причина за геополитическата и икономическата немощ на нашия свят, а голямата рецесия е само един от симптомите за неговата дълбока дегенерация. Западноевропейските и северноамериканските общества са построени върху стълбовете на представителното управление, свободния пазар, върховенството на правото и гражданското общество. Именно тези институции, а не географските или климатични предимства в миналото тласкат Запада по пътя към глобално господство. Днес обаче тази основа ерозира. Развитите демокрации нарушават договора между поколенията, като прехвърлят планини от дългове върху деца и внуци. Пазарите са обременени от прекалено сложни регулации, блокиращи политическите и икономическите процеси, които би трябвало да стимулират. Върховенството на правото се е превърнало във върховенство на правистите, а гражданското общество е заместено от консуматорска маса, лениво очакваща държавата да реши всичките им проблеми. Големият упадък е присъдата за една епоха на нехайство и самодоволство. Докато арабският свят се бори за демокрация, а Китай се опитва да премине от икономическа либерализация към върховенство на правото, западните общества прахосват вековно институционално наследство. За да спрем упадъка на западната цивилизация, се нуждаем от смели лидери и радикални реформи. Въпросът без отговор е дали западната цивилизация (и конкретно част от сегашното ѝ политическо ръководство) е способна да поеме по този път. Нийл Фъргюсън е шотландско-американски историк. Роден е на 18 април 1964 година в Глазгоу в семейството на лекар и учителка. През 1985 година завършва история в Оксфордския университет, където през 1989 година защитава и докторат. Преподава в Кеймбриджкия (1989 - 1992), Оксфордския (1992 - 2002), Нюйоркския (2002 - 2004) и Харвардския университет (2004 - 2016), след което е изследовател в института Хувър. Работи главно в областта на стопанската история и историята на международните отношения, като е известен с неортодоксалните си възгледи, като защитата на ролята на Британската колониална империя.