Клането на петела. Разкази

"Тази книга, като никоя друга, отразява безвремието, в което живяхме. Помня колко бях потресен, когато я четох за първи път, през 1997 г. Хората бързо забравиха правителствата, при които добре облечени бизнесмени се стреляха по заведения и инфлацията галопираше, а обикновеният човек изпадаше в отчаяние, в депресия. Чудеше се дали да остане в родината си, или с пламтящи от треска очи да търси начин как да се озове в бленувания Запад - тогава още не бяхме в Европа. Тази реалност сякаш плашеше българския писател. Но не и Деян Енев. Разказите в този сборник нагазваха смело в най-дълбокото на родното, придърпваха читателя в подмолите на тихия ужас, завладял българина. Това са разкази, пълни с предчувствия. Припомних си тази книга с удоволствие и ужас, и болка. И завиждам на читателя, комуто предстои да изживее същото." Робърт Леви "...те искат да омилостивят живота (ни), да му принесат такава жертва, че той да се умили, да се смекчи, да се разведри. И заради това са и вътре пародиращите живота разкази от двата цикъла "Екзотични очерци" и "Порнографски балади": те са карнавални травестирания на жестокия и гаден живот, преобръщане на характеристиките му, засилване на ужасиите му до гротесковост, защото единствено и само с помощта на гротеската и иронията той може да се понесе, да се издържи, да се живее. "Клането на петела" е ритуал, който проси милост, жертвоприношение, което се надява на милост. Едно докосване до светлината в мрака на живеенето, което, ако и без кой знае каква вяра, все пак му се иска да мисли, че ето - още само едно-две усилия, още само мъничко напъване и всичко ще се оправи, всичко ще се уреди. Нужни са единствено търпение и постоянство, другото идва от себе си. Надеждата умира последна, а надеждата на унижените и оскърбените не умира никога." Митко Новков Деян Енев е бил е журналист във вестниците "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Автор е на над 2000 журналистически публикации и седемнадесет книги, сред които няколко сборника с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - за която получава Наградата в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992); "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия (1997); "Клането на петела" (1997); "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; и "Всички на носа на гемията" (2005); "Градче на име Мендосино" (2009) - Национална литературна награда "Милош Зяпков", номиниран за наградата "Хеликон"; "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); "Внукът на Хемингуей" (2013); "Малката домашна църква. Съвременни притчи" (2014), и "Гризли" (2015).