Котката и градът

Токио. Самотна котка калико обикаля алеите на мегаполиса и става свидетел, довереник и тиранин на човеците, докато те преживяват страданията на собствените си животи. Хората, за разлика от нея, са обречени на града и пътуват из него по строго определени пътеки - като по влакови релси. Бакенеко съпътства бездомника, детектива, преводача, шофьора, пощальона... А когато най-малко го очакват, преплита съдбите им болезнено - и безкомпромисно. "Котката и градът" е реверанс към японската култура и литература. Авторът успява умело да обхване спецификите и странностите им, като описва космополитния живот в един пленителен и интригуващ сюжет и поставя важни общочовешки въпроси. Дебютният роман на Ник Брадли е неповторима амалгама от магически реализъм, научна фантастика, трилър, криминале и романс, сравним с Дейвид Мичъл и Мураками."Книгата е сборник от разкази, свързани от една малка котка калико, която се сгушва до бездомния в "Падащи думи", ударена и контузена е от изоставената любовница в "Омацури", обгрижвана от агорафобичния геймър и тъжното малко момченце в "Хикикомори, Футоко и Неко" и още, и още. В романа има бележки под линия, снимки, истории от първо и трето лице, манга - и всеки глас е самостоен. Геният в хореографията на Ник Брадли е в това, че героите се появяват в историите на другите - в един постоянно движещ се, дишащ град. И това е трогателно, изненадващо, а понякога и сърцераздирателно. Книгата говори и за сериозни проблеми - сексуално насилие, разчистването на бездомните при подготовката за Олимпиадата, самотата и автоматизацията на живота в големия град, където трябва да се бориш за всяко чувство на близост. Героинята Фло се чувства като "японолог, а не японофил" - и сякаш Ник Брадли споделя това виждане. Той говори японски свободно, а темата на докторантурта му е обвързана с ролята на котката в литературата на тази страна. За всеки, който иска да знае повече за Япония, за котките калико, за самотата, за секса или за взаимовръзките на раздробените животи, този дебют е страхотна начална точка." The Guardian