Красиви неудачници

Трудно е да се каже дали Ленард Коен е по-популярен и обичан като музикант или като писател. Зад гърба си той има над 17 албума със забележителни песни, оказали сериозно влияние върху популярната музика, но също и 12 книги с поезия и проза, отдавна осигурили му заслужено място в антологиите. При Коен се размиват границите между музицирането с китара в ръка и това над белия лист. И двете са горчиво-сладки, слели в себе си неистова болка и неудържима обич, бавни и меланхолични, но изпепеляващо емоционални.Първият му сборник с поезия излиза през 1956 г., а първият му музикален албум, вдъхновен от посещенията в легендарното нюйоркско студио на Анди Уорхол, се появява в самия край на 1967 г. Между тези две ключови дати в биографията си Ленард Коен пише втория си роман "Красиви загубеняци", който по неговите собствени думи е по-скоро слънчев удар, отколкото книга. В него ставаме свидетели на странния любовен триъгълник между анонимния разказвач, изследовател на индианско племе, съпругата му Едит и циничния им семеен приятел. В красивия, понякога тъжен и на места груб и безпощаден разказ всеки от героите е потънал в своята собствена самота, а светецът понякога е неразличим от затъналия в порок грешник. И все пак според Коен често и в загубата има красота, стига да губиш красиво и да бъдеш красив, докато си изгубен.