Малка книжка за есента

Есента е такава. Пъстра и тиха, кара те да се загръщаш плътно в жилетка, с пушек във въздуха и ухание на прегоряла захар. Някой някъде пече кестени. Друг прави сладко от дюли. Или пък сладкиш с орехи. В небето се носят облаци, които сякаш са разресани с рядък гребен. Ябълките в овощните градини се търкулват смело през оградите и потеглят на свои собствени, незнайни пътешествия. Крушите оголват жълтите си коремчета, горди с бухналата си осанка. Тиквите се кипрят в оранжева прелест и тихо нашепват: „Изпечи ме, изпечи ме!“. Чушките са гладки и имат аромат на предстояща лютеница. Когато листата на дърветата започнат да падат, се чува единствено танцът им, спускащ се към земята. Звучи като приглушена буря или далечна река, като одеяло, което покрива ято пърхащи пеперуди. Звучи като време, което няма значение.Ирина Катеринска