През Средновековието оцетът бил широко разпространен като кулинарна добавка. Подкиселяването на ястията с него имало двоен ефект. От една страна, подпомагал храносмилането на тлъстите ястия, а от друга, предпазвал храните от разваляне. Освен ябълков, се използва и винен оцет, чийто вкус се подобрява чрез накиснати в него билки и подправки. През зимата към оцета се прибавят различни лековити растения и подправки като чесън, джинджифил, черен пипер, канела, мента, конски босилек и др., които му придават загряващ лечебен ефект. С развитието на химическата и фармацевтичната промишленост това старо и изпитано средство е било почти забравено и ябълковият оцет започнал да се използва само в кулинарията. Лечебните свойства на оцета били преоткрити и той вече се произвежда на таблетки като хранителна добавка.
