Мира нямам

Онова, което ни се струва хаос от непредвидими събития в живота, всъщност е най-естественият ред на битието. В живота ни има всичко. Ние самите сме всичко: и лоши, и добри; и грозни, и красиви; и поетични, и прозаични; и анима, и анимус; и смели, и уплашени; и правилни, и грешни. Това ни прави живи, цели, естествени, нормални, божествени. Половината е патология. Цялото е здраве. От тази гледна точка не е странно съжителството на поезия и проза в една книга – поглед към Вселената, извън мен и Вселената вътре в мен. Идеята за събирането в книга на избрани, писани в продължение на 20 години неща, дойде от моите пациенти. Много от стиховете са техни изповеди, облечени от мен в поетична форма. Статиите са публикувани в различни печатни издания. Те нямат претенцията да са последна инстанция в отговарянето на многото психологически въпроси. Умният читател сверява часовника си с написаното и сам взема решенията си. Има още много въпроси, но в една книга не може да се обхване всичко. А и аз нямам намерение нито да спирам да пиша, нито да прекъсвам работата си с пациенти, нито да се откажа да търся всички възможни начини да карам хората да се замислят за качеството на живота си. Просто защото... нямам мира. Така аз се усещам истински жива!