Непознатият Яворов

Съставител Милкана Бошнакова. След повече от 100 години да се появят неизвестни стихотворения, писма и документи на един от най-големите български поети - Пейо К. Яворов, е истинско събитие. "Непознатият Яворов" разказва за този момент от живота на Яворов, когато той втори път отива да се бори за освобождението на Македония. Тогава той е войвода на чета от Македоно-Одринското опълчение, избран е за първи кмет на гр. Неврокоп (днес гр. Гоце Делчев) и заедно с още трима войводи сами превземат гр. Кавала, като се представят за парламентьори на българската войска. Всички документи са ясно датирани - октомври 1912 г. Автентичността им е категорично потвърдена от доц. Милкана Бошнакова, историк и архивист, специалист по история на освободителното движение на българите в Македония и Одринска Тракия от Освобождението (1878) до периода между двете световни войни. Представени са всички документи - като факсимилета, доказващи автентичността на всичко, като разчетен текст от Милка Бошнакова. Има: парче от турско знаме, разсечено от Яворов и с дарствен надпис на свой сподвижник (Григор Белокапов от Коньово), четири писма до близки приятели на поета (съратниците му Тодор Александров - лидер на ВМРО, Таньо Николов и Христо Чернопеев, приятеля, който е ботаник и естественик, Тодор Тодоров (Тодор Николов), разписки, издавани от Яворов като кмет на Неврокоп, и требвания (отчисляване от четата). Всички тези документи са с изключителна историческа стойност и осветляват събитията около този исторически момент. Но най-ценното в сбирката са три стихотворения, две от които, без да се подценява и третото, са с изключителна литературна стойност и въздействат и днес. Те са разчетени от Милкана Бошнакова и подредени графично в стихотворна форма от литературния критик и изследовател Пламен Тотев. Това по всяка вероятност са последните стихотворения, написани от Яворов. В тях има изключително силни строфи:"И паднах сякаш поразен от гръм - зарових плачещо лице в земята и чух със сетни сили чуден звън - звънът на бойната тръба и на войната... И тук ще стана бучка пръст, но пак ще съм в теб, Родино! Дори и да не турят кръст, ти, майко, пак ще помниш мойто име!" Пейо К. Яворов