Невидими неща

Можем ли да наречем разказите на Мира Душкова „дунавски“, понеже са писани край Дунава, в Русе? Може, разбира се, но не само заради това, а и защото носят атмосферата на тази най-европейска река – мистични, променящи се, увличащи. Разкази, в които има и мъгла, и слънце, и зора, и пладне, и притоци, и острови... Разкази, в които се изгубваш в делтата, но и се намираш на брега... Разкази, в които се вливаш ти и които се вливат в теб, за да изпиташ единствено удоволствие от литературата. - Митко Новков