Тибетски будизъм, история и култура. Падмасамбхава (Роденият в Лотоса) е знаменит индийски будистки учител, пренесъл тантрическия будизъм Ваджраяна в Бутан, Тибет и съседните им страни през VІІІ век. В тези страни той е известен и като Гуру Римпоче ("Скъпоценният Учител"). В първата тибетска будистка традиция Нингма, чийто основател е Падмасамбхава, той се приема като втори Буда на нашето време. Падмасамбхава се ражда в Индия в страната Удияна, става известен учител, негова първа духовна съпруга е индийската принцеса Мандарава от царство Захор. По-късно бива поканен в Тибет от цар Трисон Децен (742-797), където подчинява всички местни духове и божества. Основава първия будистки манастир в Тибет Самйе (775-779 г.), посвещава в будизма много ученици, включително другата си духовна съпруга, известната тибетска принцеса Йеше Цогял. Падмасамбхава създава устната линия на предаване (Кама) от учител към ученик. Йеше Цогял (757-817), авторка на настоящата биография, е ключова фигура в историята на тибетската традиция нингма. Тя заедно с Падмасамбхава скрива много будистки текстове (терма), които по този начин оцеляват по времето на антибудисткото управление на цар Лангдарма (838-841 г.), и много от тях в следващите векове биват преоткривани от напреднали будистки майстори (тертони), вкл. знаменитата Тибетска Книга на Мъртвите (Бардо Тьодол), преоткрита от тертона Карма Лингпа.
