Софияписецът… Вместителят на спомените… Архиварят на изгубения град… Фланиращият софиянец… или Сладкодумният повелител на отломките, който не спира да върви из нашия град, да витае около кооперации и входове, да се заговаря с излизащи от тях хора, да се изкачва по непознати стълбища, с рентгеновите си очи и с камерата на телефона си да съзира местата, на които са живели големите ни и значими личности, повечето от които днес са забравени. Техните имена не само са забравени. Те са потулени. Те са насилствено изтрити от нашата памет. Забравата за тях беше наложена, натрапена, а паметта за тях – смачквана с ботуш. Някак незабелязано и стъпка по стъпка Тони Николов направи нещо удивително – със своите четири книги, посветени на миналото на София, издигна своеобразен паметник на поколения българи, живели според нормите на морала, честта и достойнството. Издигна паметник на една друга България – европейска и независима, за която днес само бихме могли да мечтаем. Най-радостното от всичко е, че към този паметник се насочват погледите на младите поколения, както и на всички онези, които изпитват омерзение от българското настояще. Добрата вест за автора е, че те стават все повече. Теодора Димова
