Предание за рода Тайра

В камбанния звън на храма „Гион“ отеква преходността на всичко в този свят. Цветовете на дървото сал разкрива как дори и преуспелите все някога ще западнат. Гордите не издържат дълго; животът им е като мимолетен пролетен сън. Великите също все някога си отиват – точно като пепел, отнесена от вятъра... „Предание за рода Тайра“ (Хейке моногатари) е самурайски епос, смятан за един от най-големите литературни шедьоври на Япония, съперничещ си единствено с Генджи моногатари. Никое друго произведение не е оказало повече влияние върху по-късната японска култура – всъщност върху чувството на японския народ за собственото му минало. Творбата, първоначално устно предавана от странстващи монаси и монахини и написана за пръв път през XIII в., е японската „Илиада“: трогателно повествование за интригите и битките от XII в. между Императорския двор, рода Тайра и рода Минамото. Именно те слагат края на властта на Тайра и водят до постепенната загуба на придворна традиция и издигането на първия шогун – събитие, което променя хода на японската история. С драматичен и завладяващ детайл тя оживява с епизоди от зараждащия се хаотичен свят на воините на бойното поле, от битието в столицата и в Императорския дворец и от ритуали в свети обители. Повествованието е силно повлияно от будизма и е пронизано от мотиви като преходността и кармичното възмездие, преобладаващи в японското съзнание през древността, средновековието, дори и съвремието. Заедно с тях красивата вака поезия и чудни природни описания придават на повестта незабравимо чувство за сантимент и състрадание към пострадалите от драматичните промени, бележещи ежедневието в стара Япония. Изданието е първият пълен превод на Хейке моногатари от старояпонски на български език и съдържа карти и приложения, полезни както за незапознати читатели, така и за специалисти.