Прекарване на времето

На един приятелне знам посмъртно или невече се съмнявам във всичкоонова за сравнението на човека с тръстика,онова дето есеистите преписват един от друг -не е вярно.има нещо привидно монотонно в неякрасивите полюшвания и точносттазвучи ми сякаш не принадлежизвучи опасно човек да се предадена спокойствието и привидните ходовекато тръстиката която винаги е бездомнано закриляна от небетоонова предателство което хармонията инастроенията в светли тонове не носятизпратената от слабост в забвениетревожност прашасалата непредвидимостили неподправеният страх от неизвестнотовсе неща без които не можемно евтината метафора не ни забранявавиж тръстиковото движениеи безметежността в силата на допиркак са красиви в любовната нощутре ще падне дъжд и ще отвееи мислите и растениятазащото така трябва