С очите на новородена

„Не бях богата и преуспяваща, но получих от тоя живот толкова много радости – от работата, от любовта и приятелството, от майчинството; от слънчевия ден, от хубавата книга, от цъфналата ябълка, от мириса на морето, от добрата дума, от усещанията на тялото и от опитите на духа да полети... Всъщност беше един съвсем обикновен живот, но това ме караше да се надявам, че „честотата“ на моите преживявания и мисли, облечени в думи, може да предизвика у другия човек резонанс със същата честота.“ Станка Пенчева, из автобиографичната книга „Тук съм“ ПРИЗНАНИЕ Аз съм най-щастливата жена. Нищо в тоя свят не ме отмина: ни смъртта, ни материнството, ни раздялата със дом изстинал, нито срещата ми късна със единствения... Трудила съм се като копачките, докато се схвана от умора; и съм ходила с летяща крачка, със небето съм говорила! Гледам всичко с мъдро снизхождение, с кротко опрощаване. Гледам със очите на новородена, ту възторжени, ту безпощадни, и се смея тъй, че се обръщат – и като зверче, завряно в пущинака, наранена се заключвам вкъщи... Пълна е душата ми с добро и болка, много пях и много плаках. Но не казвам „стига толкова“. Ах, какво ли има по-нататък? СТАНКА ПЕНЧЕВА