Стопаните на луната и слънцето

Началото е изключително завладяващо: „Дълбоко под пръстта и камъните, под бетонните основи на блоковете, под останките от стари племена – живеят Стопаните на тази земя. Те не са дошли от никъде… Те са тукашни така, както вековните дървета.. Както дивите треви. Първо – са живяли отгоре. После – бавно, потъвали надолу. Сега, са там – в дълбините на Земята. Там, те имат цял свят. Не ги виждаме. Не ги чуваме. Тропаме над главите им. Понякога, изравяме по някоя странна останка, която гордо поставяме в музеите си… Те ни чуват, виждат ни и ни пазят. Но не се показват. При тях са затворени в най- черни тъмници, най-страшните врагове на хората – Болестите, Злобата, Войната. Тъмниците са сигурни, вратите им – железни. Но, понякога.. стават грешки. Стават и голeми грешки, стават и малки…“