Роман за една любов, която може да те издигне до върха на щастието и да те потопи до подземията на отчаянието. Пролетният танц на жеравите е най-красивият любовен ритуал в природата. Японските жерави са моногамни, но също като при хората, никога не знаеш какво може да се случи. "Танцът на жерава" всъщност е поход, от който научаваш, че понякога дългите равни отсечки са по-изморителни и по-важни от стръмните изкачвания и спускания. Когато 38-годишната Царина пише историята на своя живот, настанена в клиника за зависимости, тя не търси оправдание, нито се извинява на някого за болестта си. Тъгата в разказа ѝ не носи тихи сълзи, а крещи на всички, които си казват "това никога няма да се случи на мен"... А понякога всичко, от което имаме нужда, е един любовен танц."Поморийското утро обаче бе началото на абсолютната любов - тази, която малцина са имали късмета изобщо да докоснат, и тази, която аз пропуснах. И все пак - това си бе нашата красива любов и ми се иска да я разкажа без излишен патос и твърде много поетичност. Макар че, като се замисля, тя беше точно такава." Из книгата
