Тихите води

Мигове. Животът ни е сбор от мигове. Някои от тях съкрушително болезнени и изпълнени с вчерашна мъка. Други носещи красива надежда и обещания за утре. Преживяла съм стотици мигове в краткия си живот – мигове, които са ме променяли, които са ме предизвиквали. Такива, които са ме ужасявали и оплитали. Но най-важните – онези разбиващите сърцето и спиращите дъха – в тях винаги е присъствал той. Бях на десет години, когато изгубих гласа си. Тогава част от мен бе открадната, но имаше един човек, който съумяваше истински да чуе гласа ми в тишината. Брукс Грифин. Той бе светлината в мрачните ми дни, обещанието за едно красиво утре, докато не връхлетя трагедията. Онази, която го удави в морето от спомени. Това е историята на едно момче и едно момиче, които се обичаха един друг, но не обичаха самите себе си. История за живота и смъртта. За любовта и нарушените обещания. За миговете.