Въздухът, който дишам

Предупреждаваха ме за Тристан Коул.„Стой далеч от него“, казваха хората.„Той е жесток.“„Той е студен.“„Той е разбит.“ Лесно е да съдиш човек заради миналото му. Да погледнеш Тристан и да видиш чудовище.Но аз не можех да го направя. Трябваше да приема разбитите парчета, които живееха в него, защото те живееха и в мен.Започнах да отлепвам пластовете, видях много повече, отколкото някой от тях е очаквал. Видях болката, която криеше под грубото си поведение. Осъзнах, че той се страхува да се сближи с когото и да било, заради опасността да остане сам… Отново. Познах всички признаци, защото те се таяха и в мен. И двамата бяхме празни.И двамата търсехме нещо друго. Нещо повече.И двамата искахме да сглобим разбитите парчета от отминалите си дни.Тогава може би най-накрая щяхме да си спомним как да дишаме.