Хамлет

Изданието съдържа три български превода, направени от Гео Милев, Валери Петров и Александър Шурбанов. "Според нас "Хамлет" е главното произведение на Уилям Шекспир. Нито един друг образ, създаден от поета, не ни тревожи, не ни вълнува в такава степен. Има часове, когато усещаме в кръвта си неговата треска. Странният свят, в който той живее, в края на краищата това е нашия свят. Той е този чуден човек, в който всички ние можем да се превърнем при стечението на някои обстоятелства. Той въплътява неудовлетвореността на душата от живота, на който липсва необходимата му хармония." Виктор Юго Уилям Шекспир е смятан за най-значимия автор в англоезичната литература и един от най-видните драматурзи в световната история. Той е наричан често "национален поет на Англия" и "Ейвънския бард". Оцелелите произведения на Шекспир, някои писани в съавторство, включват 38 пиеси, 154 сонета, 2 дълги повествователни поеми и няколко други стихотворения. Пиесите му са преведени на всички значими съвременни езици и се изпълняват по-често от тези на всеки друг драматург. Шекспир създава повечето си произведения между 1589 и 1613 г. Ранните му пиеси са главно комедии и исторически драми, жанрове, които достигат върха на развитието си в края на 16 век. По-късно, до около 1608 г., пише главно трагедии, сред които Хамлет, Крал Лир, Отело и Макбет, смятани за едни от най-значимите произведения в английската литература. През последните години от активната си писателска дейност Шекспир пише трагикомедии, наричани понякога романси, и работи съвместно с други драматурзи. Много от неговите пиеси са публикувани в издания с променливо качество и точност. През 1623 г. двама от неговите сътрудници издават така нареченото "Първо фолио", сборник с драматични произведения, който включва 36 от 38-те пиеси, смятани днес за писани от Шекспир. Още приживе Шекспир е уважаван поет и драматург, но славата му достига до днешните си размери едва през XIX век. По това време романтиците възторжено приветстват неговия гений, а викторианците се прекланят пред него с благоговение, което Джордж Бърнард Шоу нарича "бардопоклонство". През XX. век неговите произведения са многократно приемани и преоткривани от нови течения в театъра и изкуствознанието. Пиесите му остават популярни и днес и са непрекъснато изучавани, изпълнявани и преинтерпретирани в различен културен и политически контекст по целия свят.