Три молитви - Поезия

Пътуване до мамаИ когато животът озъбен над мен се намръщи,и ме перне с юмрук, а надеждица никаква няма,аз се връщам назад, върху стария плочник пред вкъщис девет цветни лехи и усмивката топла на мама.Мама прави юфка. И разстила корите на дворавърху чисто платно, от брашно и любов натежало...И присядат смирено край нея животни и ххора,всеки стиснал във скута си своята купичка бяла.Тя разсипва наред. Дава толкова, колкото има.Не оставя за себе си даже строшена коричка.И със своята обич и своята сила за тримадо небето израства. И всъщност е майка на всички.Някой ден ще се спра, ще разстеля корите по пладне -вие идвайте тихо, сами или двама по двама.Аз ще давам по равно на всички, които са гладни,и ще пасна полека.. Додето достигна до мама.Ники Комедвенска