Царица Йоанна: Спомени

Йоанна е последната българска царица преди края на монархията в страната. Израсналата като италианска принцеса благородна дама от Савойската династия завинаги свързва съдбата си с България след сватбата си с цар Борис III през 1930 г. Йоанна заема своя пост на царица в едно смутно във всяко отношение време. Незарастналите рани от войните, стопанските проблеми и острото политическо противопоставяне имат определяща роля за динамиката на обществения живот. А когато към това се прибавя и пожарът на Втората световна война, управниците на България са изправени пред трудни решения и необходимост от тежки жертви. Ненадейната смърт на Борис III през 1943 г. и деветосептемврийският преврат през следващата година пък хвърлят държавата в поредица от драматични политически крайности. Промените отекват силно в душата на Йоанна, до която междувременно пристигат ужасни вести и от родната Италия. Настоящата книга е ценно документално свидетелство за новата българска история, ерудицията и изящният стил на царицата му придават и огромна художествена стойност."Разглеждани в тяхната цялост и перспектива на времето, мемоарите, събрани я тази книга, писани преди 2 години в Мадрид от царица Йоанна, представляват един затворен и драматичен разказ. Интересът към тях се поражда не само от съдържанието, но и от формата на неговото излагане. И други съпруги на владетели оставят книги със спомени, като класически пример в това отношение е кралицата на Румъния - Мария. Но те произлизат почти винаги от преписване на дневници, записки, бележки, тефтерчета - с една дума, фрагменти, полезни като материали за цялостни произведения, но сами по себе си, учудващо бледи и инертни. Царица Йоанна не си е служила нито с бележки, нито със записки, нито с дневници. легендарната резервираност на Савойската династия е подействала и на нея и тя пише спомени само поради крайна необходимост. От известна гледна точка можем да кажем, че отсъствието на документи, доверяването единствено на спомена и намотаването му на чекръка на чувствата, болките и малкото радости са помогнали в работата на писателката." Джовани Артиери