В края на ноември

Оголени дървета пробиваха ноемврийската мъгла, падаха последните червеникави и жълти листа. Снусмумрик навлезе сред хиляди километри горска тишина. Хемулът бавно се разбуди, осъзнам че това пак е самият той, и му се прииска да бъде някой, когото не познава. Филифьонката загърби страховете и самотата си и извади куфара. Мъничкото хомсче прекъсна приказката за майката и семейството, която само си разказваше, и взе решение още сутринта да тръгне натам. Само Мюмлата се чувстваше добре - от главата до петите, - но и тя се заприготвя. И така те поеха право на север към тихата долина и към усещането да се събуждаш сутрин в муминската къща и да се чувстваш щастлив. Но къщата бе непознато тиха, а семейството муминтроли непонятно липсваха. Как ли ще се спогодят неколцината особняци?