Възхвала на провинцията е книга, която Александър Секулов ще пише цял живот. Тя е събрала негови кратки белетристични форми: остроумна есеистична проза; блестящи малки текстове, създавани по различни поводи; философски прозрения; спомени, оцветени с хумор и любов; снайперистки афоризми. Всички тях - по традиция, започнала с Атанас Далчев - може да определим като фрагменти. Тази книга е правена като сал на корабокрушенец. Само че не корабът на автора се е разбил, а светът около него. Александър Секулов взема всичко, което се носи по вълните на реалността и въображението. Салът става все по-голям, все по-нужен, постепенно става уютен, предразполагащ към бавно осмисляне на живота - от ежедневния и злободневен до въздуха и морето на целия свят. Ноевият ковчег на Александър Секулов е провинцията, която авторът възхвалява като спасение и озарение. Александър Секулов е автор на романите Колекционер на любовни изречения, Малката светица и портокалите, Господ слиза в Атина, Островът, Скитникът и синовете, Жена на вятъра и Корабът на сирените. Издал е поетичните книги Карти и географии, Възхитително и леко, Море на живите и Хроники и химни. Драматург е на Драматичен театър - Пловдив, отличен с награда Аскеер за пиесите Няма ток за електрическия стол (2016), Дебелянов и ангелите (2019) и Народът на Вазов (2022). Носител на националните награди за поезия Христо Фотев, Николай Кънчев, Перото, Иван Николов.
