"Първоначално исках да напиша книга за унищожението на човека. Но когато започнах да пиша, от унищожението не остана много. Останаха, по-точно казано, тези неща, тоест всички последни неща. Само за тях си струва да се говори, и за нищо друго. Някои от главите в тази книга са посветени на детството, други на проблемите на семеизпразването у човека, трети на това, което се нарича любов. А също и на онова, което се сънува. Всички до една, разбира се, са посветени на смъртта, защото писането е разговор с мъртвите. А и без това мъртвите са навсякъде." Валентин Калинов "Разказват, че в джунглите на Южна Америка живее такава орхидея, че човек чак може да го хване страх, ако си я представи. В горната ѝ устна, казват, се намира някаква паничка или вид блюдце, което бавно се пълни с капки вода, изпълва се капка по капка, докато се напълни догоре, много бавно се пълни с някаква мазна течност, тоест необичайно бавно, продължително, всъщност никой не знае каква е тази течност в блюдцето, което се пълни капка по капка, може би е чиста вода, но по-скоро може би е някакъв органичен сок или друго вещество, може би прозрачна, но мазна и излъчваща мирис течност, а когато паничката се напълни с нея до горе, чрез специален улей тя веднага се изпразва малко и така равнището на течността в блюдцето постоянно е само до половината. После долитат пчелите." Из книгата