Романът Доктор Живаго, писан в продължение на цяло десетилетие (1945 - 1955), обобщава творческия опит на писателя и е реализация на замисъла му да създаде мащабно произведения за Руската революцията (1917) и Гражданската война, за съдбата на руската интелигенция на фона на историческите катаклизми в Русия от началото на XX век до Отечествената война. Обръщайки се към прозата, Борис Пастернак създава сложна картина на нравствения и духовния живот на епохата и се докосва до съкровени аспекти на човешкото съществуване: тайнството на живота и смъртта, вярата, вкоренеността на личността в културата и в неизбежния ход на историята, ролята на изкуството в преодоляването на дисхармонията, която пораждат войната и революцията в битието на човека. По думите акад. Лихачов Доктор Живаго е и поетическа изповед, лирическа автобиография, в която поетът Борис Пастернак е разказал историята на душата си. Духовната история на своето поколение. През 1955 г. Пастернак завършва своя монументален роман Доктор Живаго, който обаче е забранен за публикуване поради двусмислената позиция на автора към Октомврийската революция и последвалите промени в живота на страната. През 1957 г. ръкописът е пренесен зад граница и издаден от италианското издателство Фелтринели. През 1958 г. Пастернак е отличен с Нобеловата награда за литература, която поради политически натиск е принуден да откаже. Скоро след последвалата унищожителна кампания срещу антисъветския роман и предателството на неговия автор Пастернак умира в Переделкино. В Съветския съюз Доктор Живаго е издаден посмъртно едва през 1988 г. Книгата е част от поредиците Модерна класика и Бисерна поредица на издателство Колибри.