През 1955 г. Борис Пастернак завършва своя монументален роман „Доктор Живаго”, който обаче е забранен за публикуване поради двусмислената позиция на автора към Октомврийската революция и последвалите промени в живота на страната. През 1957 г. ръкописът е пренесен зад граница и издаден от италианското издателство „Фелтринели”. През 1958 г. Пастернак е отличен с Нобеловата награда за литертура, която поради политически натиск е принуден да откаже. Скоро след последвалата унищожителна кампания срещу „антисъветския” роман и „предателството” на неговия автор Пастернак умира в Переделкино. В Съветския съюз „Доктор Живаго“ е издаден посмъртно едва през 1988 г. Романът „Доктор Живаго”, писан в продължение на цяло десетилетие (1945–1955), обобщава творческия опит на писателя и е реализация на замисъла му да създаде мащабно произведения за Руската революцията (1917) и Гражданската война, за съдбата на руската интелигенция на фона на историческите катаклизми в Русия от началото на XX век до Отечествената война. Обръщайки се към прозата, Пастернак създава сложна картина на нравствения и духовния живот на епохата и се докосва до съкровени аспекти на човешкото съществуване: тайнството на живота и смъртта, вярата, вкоренеността на личността в културата и в неизбежния ход на историята, ролята на изкуството в преодоляването на дисхармонията, която пораждат войната и революцията в битието на човека. По думите на акад. Лихачов „Доктор Живаго” е и поетическа изповед, „лирическа автобиография”, в която поетът Борис Пастернак е разказал историята на душата си. Духовната история на своето поколение.
