Борис Леонидович Пастернак е един от най-значимите руски поети на XX век. Лириката му отрежда място до имена като Александър Блок, Владимир Маяковски, Анна Ахматова, Осип Манделщам. За него Марина Цветаева казва: „Пастернак е голям поет. Сега той е най-големият между всички”. Пастернак не принадлежи към никоя школа. Но той не е и родоначалник на школа, той може да има само епигони, но не и последователи. Той не може да бъде учител, защото изповядва идеята, че творецът се учи сам от всичко край него – културни напластявания, природа, човешки взаимоотношения, собствени грешки и увлечения. Пастернак е поет за истинските ценители, защото нравствените проблеми, които го тревожат, душевните трепети и терзания, които споделя, имат за цел да издигнат читателя, да го възродят. И по този начин Пастернак е в унисон със знаменитата максима, че „поетът трябва да върви пред тълпата!“ Неразбиранията отдавна са минало, горчилките поетът е отнесъл в гроба, останала е лириката, която за сетен път ни доказва, че за истинския поет всяко време е добро, стига той да има смелостта да гледа нещата в очите и да слуша своя собствен глас. Из послеслова на Кирил Кадийски
