„В един и същи свят“ на Кремена Кунева е завладяващ роман за преплитащи се съдби и за хора, които никога не биха се срещнали, ако светът беше справедлив.Казвам се Рада. Нямам представа защо правя това. Може би… защото човек има нужда да чуе собствената си история, но казана на глас. Или защото, ако остане само в мен, ще ме смаже… Ще я разкажа такава, каквато беше – нелепа, глупава, грозна… трудна за вярване.В едно горещо юлско утро Рада Захариева спира колата пред гробището на полузабравено градче. Не знае какво я е довело на това място, но не може да продължи. Не знае как да укроти мисълта си, че има избори, от които вече не може да избяга. Че е пожертвала семейство, кариера… В името на какво и кого? Гробището си има име – Мушкатовото. А жената, която го стопанисва от половин век, се нарича Гела. Грижи се за всички, които пристигат тук, без значение дали са живи, или мъртви. Сега гледа Рада така сякаш я познава. „В един и същи свят“ на Кремена Кунева е завладяващ роман за преплитащи се съдби и за хора, които никога не биха се срещнали, ако светът беше справедлив. Но той не е. Това е история за красота, надежда и за трудните решения, които трябва да вземем, за да останем себе си. Защото понякога са нужни само няколко крачки, за да се окаже, че между червените пътеки на властта и прашните алеи на едно гробище с името на цвете няма почти никакво разстояние."Впечатляващ дебют! Кремена Кунева ловко изгражда художествен свят, в който почти никой и нищо не е точно това, което ти се струва, че е. Истината се крие на границата между реалност и измислица." Захари Карабашлиев "Без човещина няма спасение." Това изречение, скътано някъде там, в тъканта на тази красива, мъдра и завладяваща история, е туптящото сърце на „В един и същи свят“. Разказът те хваща от първата страница, за да те движи по няколко писти едновременно, да те развежда из места, съдби и характери. И неусетно, съвсем изведнъж, докато леко се носиш над повествованието, се оказваш в зловещата центрофуга на свръхмощните политически игри, които няма как да не променят завинаги човека, който си. Силна, многопластова книга, в края на която осъзнаваш колко си щастлив, че си просто едно обикновено, живо и чувстващо човешко същество. И дишаш дълбоко…" Мария Касимова-Моасе
