Огънят

Бъхтим се, Господи, трепем се – помежду си и сами себе си – и какъв е смисълът? Уж си ни създал да бъдем братя, а си позволил да станем Каин и Авел… Дали не сбърках някога, че не избрах мрачния рай на Света гора, а предпочетох светлия ад на живота?… Аз съм поп Пейо, презвитер на Софийската (все още се нарича и със старото си име Сардикийска) митрополитска черква „Света Марина“ и доскоро духовен баща на най-красивия юноша, какъвто някога сте срещали в живота си, на най-даровития, най-изкусния майстор-ваятел на златото, какъвто би могъл да съществува и какъвто бихте могли да си представите. Вече съм много стар, стъпил съм с няколко години в деветото си десетилетие и искам да помоля вас за снизхождение, а духовния ми син Георги, когото всички вече наричаме Георги Нови Софийски – за прошка, задето поради голямата си християнска ревност и грижа за Божията, а не за човешката му душа, го обрекох на най-страшните, на нечовешките мъки в огнената клада, която нечестивците му бяха приготвили и добре разпалили…