В стихове и откровения най-обичаната българска поетеса дава своите отговори на важни въпроси на живота."Първият въпрос, който помня, е Докога?!", последван от името ми, ту галеното, ту цялото, в зависимост от възрастта. Докога ще продължаваш да си правиш каквото си наумиш? Докога ще пресичаш булеварда диагонално? Докога през едното ухо ще ти влиза, а през другото излиза? Докога всички налице, а ти наопаки?... И никога не съм давала отговор на този въпрос. Просто не е стоял пред мен – аз си знам, че това, което правя и мисля, е така. И мога да обясня защо, ако ме изслушат. Защото винаги, каквото и да направя, съм отговаряла за постъпките си. Плащала съм си с лихвите за грешките и съм била безотговорно щастлива с резултатите. Както се случи. Нали трябва да благодариш и за меда, и за жилото, иначе не става... За да извадиш меда от кошера на живота си, ще понесеш къде повече, къде по-малко ужилвания. Битието е кристално ясно, ние го замъгляваме с дъха си – ту учестен от гняв и болка, ту замрял в блаженство и сладостност. А отговорите идват сами, ако правилно си задаваш въпросите. Та Докога, Маргарито? съдържа моите отговори пред живота. Може някой от тях да е дълго търсеният от вас самите." Маргарита ПетковаИзданието е в чест на 70-годишнината на поетесата.
