Крипта - Иван Гранитски

КриптаВлез в криптата на подсъзнаниетоИзгубен в лабиринта от тунелиизвивките на мисълта ти разгадавашИ вслушан в шепота неразбираемна прелитащите сенки и отблясъципотъваш в утробата на споменитеЗабелязваш че си едновременно навсякъдевъплътен във форми причудливиВиждаш удивен че си вода извиращаот кристалните гърла на щерни светещиУсещаш - ти си димно заклинаниеза някакво мистично възлияниеЗапочваш да откриваш себе сив структурата на замислените минералив усмивката на фантастичните цветяи птичето непрекъсваемо бърборенеМълчанието на вековните горие говоренето знаково на ЕстествотоИ проумяваш най-накраятайната свещена и неизразимаТи си вместилище на първоначалната идеясъсъд и Храм на жизнения огънкойто вечно се самопродължаваТи си възкръсващата Атлантида