"Небесна гледна точка съдържа стихотворения, които съм писал през XXI век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат - жив си. Не те ли четат, не те ли помнят - и да са жив, мъртъв си. Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта. А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална галактика, забутана сред гъмжилото от милиарди галактики в черната утроба на Вселената? Забелязва ли ни някой отгоре? Тази книга е пълна с много други въпроси, каквито хората, затънали в блатото на битието, предпочитат да не си задават. И може би са прави. Затова: Не четете тази книга - ще ви натъжи. Истините не са вкусни - яжте весели лъжи!" Стефан ЦаневКолко мъртъвци се разхождат из моята памет! Има реална страна, в която ние живеем, ходим. Има, казват, задгробна страна, където живеели мъртвите. А в моята памет живеят и живи, и мъртви с еднакви права. Срещат се, ръкуват се, разговарят и спорят, целуват се, бият се - жив със мъртъв, мъртъв със мъртъв, жив със жив. И аз се ръкувам и разговарям със всичките - и няма разлика. И в това е надеждата: че смъртта е само праг към нечия памет, където и аз ще имам със живите еднакви права. Стефан Цанев