В книгата си Живот по неизбежност авторът ще подреди текста си изцяло в не много обичайния жанр на мемоарния роман, в който той навсякъде и едновременно - иронично и по-често самоиронично - ще е и разказвачът, и главният, и потърпевшият герой, затова и в трите си ипостаса ще се явява все в трето лице. Защо самоиронично? Защото помни просвещенската максима на един велик европеец, според която постоянната сериозност е най-сигурният белег на посредственост. Някой от вас ще го ожали, друг ще го проклина, нали още преди два века и нещо дядо ни Софроний е казал в тъжно-веселото си Житие и страдание: "Понеже тоест вещ природна - учен человек ученаго люби, и прост простаго, и пиян пиянаго". Запомнете го и вие, а ако някой път ви се случи да кажете или направите подобно на автора някоя глупост, се утешавайте с прочутата мъдра мисъл на Оскар Уайлд, че глупости говорят и правят умните хора, а за останалите това е ежедневие. И накрая - защо живот по неизбежност? Защото ако беше избежим, щяхме да сме си избрали по-добър. А защо говорим за него? Защото на много от младите граждани родителите казват, че не е бил по неизбежност, за да не ги били обременявали. Така им обещават да преживеят речения живот отново и пак лично и трагично. Според едната от перспективите - в по-близко или малко по-далечно бъдеще. Според другата, ако се гледало какви се вършат в момента наоколо - още днес-утре. Кирил Топалов е роден през 1943 г. в София. Професор по литература в Софийския университет Св. Климент Охридски, във френски и гръцки университети. Бил е директор на Националната библиотека Св. Св. Кирил и Методий, посланик в Гърция, Ватикана и Малтийския орден. Почетен гражданин на Атина и София. Автор на много научни изследвания, на 4 книги с разкази, на 11 романа, повечето многократно издавани. Някои от тях са филмирани - Бъди благословена, Не се сърди, Човече, Бягай... Обичам те. Автор е на 19 пиеси, поставяни на български и чуждестранни сцени.