Портретът на Дориан Грей

При появата си романът предизвиква множество противоречиви отзиви. Но както е споменато в предисловието: "Когато критиците се различават в мненията си, художникът остава верен на себе си". А ето как Оскар Уайлд пояснява собственото си отношение към героите от своята творба: "Мисля, че съм бил Базил Холуърд, другите мислят, че приличам на лорд Хенри. А аз бих искал да бъда Дориан Грей, но може би в някое друго време!". Написването на романа "Портретът на Дориан Грей" е свързано донякъде с една случайност. Оскар Уайлд и Артър Конан Дойл веднъж вечеряли заедно с американския издател Дж. М. Стодарт, който им предложил да напишат по нещо за "Липинкотс мънтли магазин". Конан Дойл си спомня: "Тогава Уайлд създаде "Портретът на Дориан Грей", безспорно една високонравствена книга, а аз написах "Знакът на четиримата"." Романът е публикуван през юли 1890 година. Критиката светкавично реагира: "Името на Уайлд стана синоним на всичко нездраво", а английската публика е шокирана от суровата присъда на младия ирландец над нравствените и естетически възгледи, претърпяващи дълбока криза в "края на века". Чрез блестящите си парадокси, вплетени в динамични диалози и проникновени есеистични разсъждения, Уайлд критикува както артистичните претенции, така и обществения морал на пуританска Англия. Той поставя огледало пред лицето на своите съвременници и реакцията е ужас и отхвърляне. Отзивите за романа обаче не са само отрицателни. Теоретикът на изкуството Уолтър Пейтър например го определя като "истински жив". Самият Уайлд споменава: "Знам само, че "Дориан Грей" е класика...", и като всяка класика романът има своите класически предходници. В едно интервю от 1895 г. Оскар Уайлд признава: "Ако оставим настрана прозата и поезията на авторите от древногръцката и латинската литература, писателите, които са оказали влияние върху мен, са Кийтс, Флобер и Уолтър Пейтър!" От висотата на своя антиреалистически индивидуализъм Оскар Уайлд твърди: "Животът е отрова, която погубва изкуството!". И все пак животът и смъртта на героите в "Портретът на Дориан Грей" доказват, че пътят на самопознанието е най-трудният път, който всеки от нас изминава. Макар в своя роман, замислен като апология на хедонизма, Оскар Уайлд да заема позата на естет и културен историк, той преди всичко си остава голям майстор на разказа. И ето че повече от век новите поколения читатели продължават да се вълнуват от вечната дилема, поставена от Уайлд в този роман: "Каква полза има човек да спечели целия свят, ако погуби душата си?". "Ако можеше аз да остана вечно млад, а да се състари портретът!... Бих дал душата си за това!" - това желание, изречено от Дориан Грей пред току-що завършения му портрет, е в основата на този блестящ и разтърсващ роман за младия хедонист, който, подобно на Фауст, е готов да продаде душата си, за да съхрани своята красота.