"Разнородният хор на съвременната българска поезия е задръстен от безброй текстове със съмнителни художествени качества или направо глупотевини и кичозни кьорфишеци. Липсата на сериозна критика, на задълбочени анализи и годишни прегледи на литературната продукция, доведе до фундаментално объркване на критериите. Често пъти стойностното скромно и ненатрапчиво стои в ъгъла, а ерзаца и празното бръщолевене се пъчат на първите редове... Слава богу, обаче, в цялата какофония от нестройни лирически гласове, в блъсканицата от безсъдържателни четива се появяват и проблясъци на истински талант, на поетични текстове, които запленяват със своята органичност, цялостност, оригиналност и неподправеност. Такъв е случаят с книгата на Стефан Личев "Самотни стихотворения". Много тесен кръг приятели на автора бе запознат с факта, че той отдавна твори лирика, но дали поради високата му самокритичност, дали поради безбройните обществено-политически и професионални ангажименти, стиховете отлежаваха в различни папки и чекмеджета... Изстраданата философия на стихосбирката "Самотни стихотворения" е въплътена в убеждението на автора, че "най-трудното е да си песен, откъсната от птичето крило". Трудно е, но не е невъзможно, убеден е авторът Стефан Личев и го доказва с талантливата си книга." Иван Гранитски
