Вдън гората Дикчам

В тази първа своя книга, както и след време в „Юлень“, още от самото начало писателят е „себе си“. Наясно е със себе си, наясно е какво ще го занимава като писател, наясно е какво иска да каже. Вече е наясно и как да го каже.В един от бележниците си Божинов отбелязва: Да пишеш, както говориш. Ако, разбира се, има някаква значителност в говоренето ти. Ако има какво да кажеш, важно за другите. Ако сам си значителен... И не е нужно да се подписваш. Да се познава и без подпис. И всичко да е сгъстено, като запечатан мед.А „дикчам“ впрочем е турска дума и значи „прав чам“, „прав бор“. Така навлиза в литературата Георги Божинов – като прав бор. Такъв си и остана: дикчам – Божинов. Животът му бе труден. Преживя много самотни години. Но както бе казал на едно място: Земята се върти, светът се върти и постепенно идва на мястото си. И вече не е сам.Милка Божинова-Рускова