Неговата почти светкавична поява в литературното поле и досега впечатлява критиците, които се опитват да си обяснят как така току-що дебютирал автор, при това без каквато и да било институционална подкрепа, се превръща в една от най-значимите и влиятелни фигури в българската поезия... На какво се дължи този тъй феноменален и тъй рядко срещан в онези години успех, благодарение на който Борис Христов изведнъж се оказа централна фигура в българската поезия, хвален открито от почти всички и скрито ненавиждан от водещите фигури в тогавашното тоталитарно статукво? Как стана така, че трудната му поезия, чиито послания далеч не са разбираеми за всеки, се четеше в преписи и се крадеше от библиотеките? Как този пробив в много кратки срокове се оказа толкова категоричен, че смути и самия поет... и в крайна сметка го принуди да се оттегли от публичните територии на поетичната слово? Едвин Сугарев е български поет, общественик и политик. Завършва българска филология в Софийския университет през 1978. През 1985 г. защитава докторат на тема Българската литература след Първата световна война и немският експресионизъм (мирогледни и стилистични паралели). Научен сътрудник в Института за литература между 1986 - 1990 година, като междувременно преподава нова българска литература в СУ (1987) и води лекции върху българския експресионизъм в Пловдивския университет Паисий Хилендарски (1988). През 1989 г. става редактор на литературния самиздатски алманах Мост. През 1990 година влиза в редколегията на списание Литературна мисъл, и също е редактор на Литературен вестник от 1991 до 1996 и от 2003 до днес. От 2002 година е научен сътрудник в Института за литература при БАН. През 2008 година защитава докторат на тема Александър Вутимски - паралелни прочити. През 2010 година, в несъгласие с начина на реформиране в БАН, напуска и става преподавател в НБУ. Член на редколегията на Българистика Nuova - годишник на департамент Нова българистика към НБУ. Дейността си на литератор и поет Сугарев съвместява с обществена и политическа дейност.