„Заговорът на мъртвите“ на Марин Георгиев е разказ за „междинното българско време“. За едно време, което уж вече го няма, но за което трябва да се свидетелства, искаме ли да разберем какво и как е било. Разказите и свидетелствата в книгата тръгват още преди 1989 г. и епохата на НРБ, но всъщност се трупат като камари от дневници, приписки или писма, утаени в авторовата памет през годините на несвършващия преход. Те са силно пристрастни и остри, често демитологизиращи и дори развенчаващи – така авторът е видял и почувствал хората и събитията, които описва. Някои от героите в тези истории са отдавна забравени, други като Емилиян Станев, Константин Павлов, Ивайло Петров, Тончо Жечев или Вера Мутафчиева изникват в повече от неочаквана светлина за читателя. Ала такова е положението с мемоаристиката: всеки, разгърнал подобна книга, приема да свери часовника си с автора, запазвайки си изричното право на несъгласие. Миналото е реалност, минаваща през различни рецептивни хоризонти.
