Писма до Ния, която не родих

"Тази книга е хирургическа намеса в литературата. Скалпел, който безотказно преминава през всички части на тялото, паметта, аортата на деня. Книга - паник атака, пристъп, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е възможна само за китарата на Джими Хендрикс." Елин Рахнев "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее отговорът. Остави я да зее, остави я да боли, остави да се роди отговорът. Обичам поезията на Димана, защото тя не признава лъжовни изцеления." Веселина Седларска (за По гръбнака) "В Димана Йорданова има поезия. Кръвта ѝ е мастилото по страниците на тази книга. Страхувам се, невинни читателю, че отваряйки я, ще се изцапаш. Страхувам се. И ти завиждам." Димитър Стоянович (за По гръбнака) "Като свършиш прочита, все едно излизаш на поляна през пролетта. Ти си хлапе, стиснало ръката на мама - най-обичаното същество на света." Здравка Евтимова (за Ама че работа!) "Знаете ли какво е пицикато - да свириш на цигулка, придърпвайки с пръсти струните ѝ? Нещо като Димана - това така талантливо пицикато върху струните на най-младата ни българска поезия." Недялко Славов