Писмо от Тамагочи е роман за една меко казано пакостница, която израства в свят, изцяло задвижван от въображението - първо на родителите ѝ, а после нейното собствено. Книга за едно беладжийско детство през 90-те - от гърнето та чак до училищните свалки. Цветен свят, който приветства читателите да се посмеят, да си припомнят и да съпреживеят истории с дъх на газ-маз-оцет, миришещи листчета, заплахи от лелки и госпожи в деЦката и незабравимия аромат на първите любовни трепети, В.Н.Л. С чувство за хумор, присъщо на автори като Бранислав Нушич и Ярослав Хашек, Анжелина Бъчварова успява да предаде неповторимите трепети и неволи на детето, израснало в София в края на XX век. Тя умело пренася богатата си ерудиция в ума на малкото момиче, което още живее в нея, и с очарователна (само)ирония разглежда света му през детските очи.