Шест етажа без асансьор. Поезия

Това са моите „Шест етажа без асансьор“, за пръв път в пълната им версия. Много ги обичам, защото съм ги изкачвала (и продължавам) стъпало по стъпало, с почивки, с устрем, летейки нагоре, без да докосвам перилата, с бавно слизане и томителни въздишки. Изкачването на тези етажи ми бе изпратено сякаш свише по време на затворен, враждебен, застинал в ням ужас свят. И разбрах, усетих с кожата и ума си колко е хубаво да си Малката. Така животът ми стана цял и пълен, изживян дотук без никакви пропуски. Позволих си да бъда слаба. Слаба до силния. И достатъчно силна да понеса слабостта му към мен. Жената е жена, само когато мъжът до нея е на мястото си и не се налага тя да доказва как може да му изземе функциите. За любов става дума, за доверие, за грижа и загриженост, за споделено всекидневие и живот. Имайте си високите етажи, дори на партера на битието. Имайте си любов – каквато и да е и към когото и да е! Без нея за какво ви е всичко останало? Маргарита Петкова